В държавните и частните училища днес има десетки и стотици госпожи Справедливост - които са заложили живота си за своите ученици. Те трябва да са сред най-уважаваните членове на обществото, защото са се посветили на разгръщането на човешките възможности. Всеки от нас може да се върне в спомените си към учители като госпожа Справедливост, които са ни вдъхнали любов към учението и са ни помогнали да станем онова, което сме.
Има много смели жени, които заемат такова почетно място в моето съзнание. Мисля си за госпожа Иванова, началната ми учителка. Беше непоклатима като пирон, но аз я обичах. Спомням си, че до смърт ми досаждаше да ме научи да пиша с дясната ръка /аз пишех преди да тръгна на училище чудесно с лявата/, но накрая се пребори с ината ми и сега пиша нормално и с двете си ръце. Тя успя да ми втълпи основите на граматиката. Научи ме да си държа затворена голямата уста, и да чувам онова, което ми казват. В лицея и в университета имах много силни преподаватели, които оформиха и моделираха моето мислене - д-р Кот, д-р Харууд, д-р Пол Майърс, д-р Калебре д-р Гомес и др. Само с признателност мога да говоря за преподавателите си в СУ - проф. Стоевски, проф. Кръстев, академик Д. Мишев, проф. Е. Николов, проф. Петев, д-р Младен Младенов, доц. Л.Райчева и др. С изключение на г-жа Иванова, акад. Мишев и д-р Младен Младенов, които починаха -лека им пръст - с всеки един имам чудесни взаимоотношения.
Може да се каже, че към някои от учителите си имам неизплатим дълг.
Това, което е общо в случая е, че винаги техният принос в живота ми е идвал по пътя на дисциплината. Действителното обучение е невъзможно без нея. Скучните преподаватели, които не искаха и не получиха нищо от мен, са забравени. Днес, единствените, които помня, са онези, които са вложили част от себе си у мен, и не са взели в отговор нищо освен да откроят най-доброто у мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар