аз, родителят

На определен етап между раждането на децата ми и тръгването им на училище ми стана ясно, че основната ми грижа като родител е да се противопоставям на съвременната култура. Всичко, което медиите поднасяха на децата ми трябваше да се опровергава едно по едно. Сблъсках се с нарастващата безотговорност на пазара...Трябваше да предпазвам децата си от все по враждебната среда наоколо... когато на децата ми пробутваха боклуци за ядене аз просто трябваше да кажа - не. когато телевизията беше вредна, аз трябваше да махна телевизора. заобиколени отвсякъде с внушения за секс, наркотици и насилие трябваше да се противопоставя и на това. Разбрах че трябва да се вглеждам във всеки детайл от живота на децата ми - да проверявам дали филмите когито гледат и музиката която слушат са подходящи за възрастта им. разбрах че трябва да поддържам непрекъснат контакт с училището, също потенциален източник на насилие.не стига че времето ми беше ограничено, защото работех, ами трябваше и голяма част от времето ми за децата да преминава в битка с културата на света, в който ги отглеждах...В арсенала в битката с чалга-културата включих и неделното училище към кварталната ни църквичка - Света Троица. това, заедно с вечерното четене на библията е едно от най-смислените решения, които съм вземала като родител...