Ето едно любопитно размишление - и моят коментар по повод акселерацията:
Здравей Ела,
Струва ми се че принуждаваме децата си да израстнат прекалено бързо. Родителите на приятелите на моите деца сякаш са се втурнали да ги превръщат в тийнейджъри. Организират истински любовни срещи за 10 12 годишни деца, дават им да гледат филми, предназначени за възрастни. Прав ли съм като се противопоставям на тази тенденция?
Напълно съм съгласна с теб. По наше време родителите са имали по правилно разбиране за необходимостта от постепенно развитие по време на детството. Като деца ние разполагахме с повече свободно време за игри навън и забавления. но имаше общоприети белези, по които се отграничаваха децата от възрастните. На коя майка тогава би и хрумнало да облече невръстната си 9-10 годишна дъщеря като Мара отварачката...Сега нещата са много размити. Ние си втълпяваме, че днешните деца са много по развити и по-прозорливи и по-зрели от батковците си и каките си... оставяме ги без стабилна основа върху която да градят защото отглеждането на здрава и силна личност изисква време. При насилственото ускоряване на този процес се налага детето да се справя със сексуални проблеми и с натиска на връстниците си - неща, за които незрялото му съзнание не е готово. Прекалено бързото израстване на децата има и други последствия - когато се отнасяме с тях като с възрастни, ни става все по трудно да поставяме необходимите за пубертета ограничения. Как можеш да накараш 13 годишното си дете да се прибира навреме ако се държиш с него инфантилно или като с равностоен партньор?!
А и за къде сме се разбързали с тази криворазбрана демокрация по - скоро анархия във възпитанието на децата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар