реене на дълбокото

.. наблюдавам учение на военновъздушната академия... от прозореца си виждам как новобранците се подготвят да станат пилоти и офицери. осоено удоволствие ми доставя да гледам как безмоторните самолети се носят в небето. единственият начин тези грациозни жълти птици да полетят е да бъдат привързани към мощен самолет, който да ги издигне достатъчно високо, за да ги поеме вятърът. тогава се откачат от машината и се носят свободно в небето, а после се завръщат на земята. Един ден докато наблюдавах красивия спектакъл, открих аналогия между това летене и отглеждането на дете от самотен родител. в определен период синът трябва да бъде носен от самолета майка. ако няма кой да окаже такава помощ или ако тя е нежелана, детският безмоторен самолет никога няма да се издигне над земята. неизбежно обаче настъпва подходящият момент, в който младият пилот поема управлението в свои ръцеи се понася сам в небесната шир. за успешното осъществяване на полета е нужно както издигане така и освобождаване. ако вие не сте до детето си, когато расте и има нужда от вас, съществува вероятност то никога да не успее да излети. от друга страна - ако не се освободи от вас, никога няма да усети тръпката от самостоятелният полет. ако оставите порасналите си деца да бъдат независими от вас, вие също ще можете да живеете свободно. всичко това е част от божия промисъл.