вторник, 24 ноември 2009 г.

за смъртта на релсите, любовта и у4илището за родители

.....Забранена любов с циганин

Въпреки трагедията не прилича и на римейк на Ромео и Жулиета. Защото Ромео не е ром, защото няма нищо аристократично, както няма нищо лично. Има само обичайна етническа мизерия заедно със задължителната липса на циганска перспектива.

блогинар - и Калин Руменов, нецензуриран, такъв, какъвто си го знаем ....

Колкото и да е колоритен изказът на Калин от в-к Новинар, нямаше да публикувам коментара му ако не виждах смисъл да го свържа с у4илището за родители. Защото се замислих за човешката трагедия на родителите - и на загиналото момиче и на пострадалото момче. Тези деца действително не са Ромео и Жулиета, и аналогът в тази посока е единствено и само възможен заради неразбирането от страна на родителите на света на младите хора. Да отхвърлиш света на детето си и да наложиш своя правилен възглед за живота - кой не е бил изкушен като родител?

Чета коментара на Калин и аха да повярвам, че е правилен. Само че, ако сега разговарям със съсипаните родители - сигурна съм, че имат решение - различно от стандартното. Различно от представата на Калин, който просто ни говори за общоприетото. Защото когато родителят решава със сърцето си - а не с разума, закостенял от онова - какво ще кажат хората.... наистина решава, това, което е най-доброто за детето му. Не знам дали биха прибрали бедния възлюбен на дъщеря си и биха му дали подходящо образование... Не знам дали биха се примирили дъщеря им да не стане икономист и да изживее любовта си - такава, каквато е, в реално време. Баба ми Ела, на която съм кръстена, казвала на майка ми - Не плачи, момиче, само гроб не се надсмива.!.. това е Калине. Не е дали човек се е родил българин или циганин, а дали е слушал сърцето си или общественото мнение....