сряда, 31 март 2010 г.

безразличието е фатално

Прочетох за седемнадесетгодишното момиче, което е родило в дома си и е погубило детето. От друг град, далеч от близките си. Без подкрепа. Приятелката й е била свидетел на страданието й - но и тя е на същите години. И в същата безпомощност и беззащитност.
Мисля си, че тези деца са отишли да учат там водени от голяма дарба. Иначе не биха напуснали своя град, своите родители и роднини. Отишли са с някаква надежда, с някаква вяра в бъдещето, във възможната си реализация. Били са доволни и на малкото, и щастливи че им обръщат някакво внимание. Това момиче не е носило зло, и не е трябвало да понесе такова наказание. Било е скромно и почтено, дете.Но какво се е случило та е започнало да живее в пустиня, сред хората? Нямало ли е възрастни с които да сподели проблемите си, личния си живот, да получи подкрепа? Защото аз зад тази постъпка виждам едно огромно отчаяние и мъка. Каква ли безнадеждност трябва да е изпитала тази детска душа за да стигне до детеубийство? Тези факти от живота придобиват друго значение. В цялата Библия се повтаря един призив: обръщайте внимание не на онези, които могат да ви се отплатят а на онези, които не могат, не онези, които живеят добре и без вашата покана, а онези, които имат нужда от нея! А хората, около тези деца дотолкова не са се интересували от тях, че ужасното престъпление да се случи! Сигурно дори ще кажат в свое оправдание че не са знаели, за нейната бременност. Ах, ако бяха гледали с духовни очи на това дете, а не като на мръвка!
Ще ми кажете че всички сме бедни и нуждаещи се - толкова е тежък живота ни. И какво от това? Господ не освобождава нуждаещите се от общото ни задължение. Ти самият си самотен, беден, объркан? Покани у дома си някой друг човек, който е още по-зле!
Фатално ли е за нас това безразличие, това отсъствие на грижа? Да! Чуйте едни от най-великите думи на Иисус: Защото гладен бях и не Ми дадохте да ям, жаден бях и не Ме напоихте, странник бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, болен и в тъмница и не Ме споходихте? / Тогава и те ще му отговорят и ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен или в тъмница и не Ти послужихме?/ Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили."
За да направим нещо за Иисус, трябва да се погрижим за малките и уязвимите, за бедните и угнетените.
...доколкото не сте сторили това.... - ще го чуем в деня, когато ще бъдем съдени. За греховете, които сме извършили, и за доброто, което не сме извършили.

Завършвам постинга си с мой стих от стихосбирката ми "Морско дихание"- отпечатана в далечната 1986 г., когато по възраст съм била много близо до това дете.

Не търсете виновните...
Няма смисъл от повече жертви.
Трябва ли да се съдят онези,
които са давали от жажда?
Само едно цвете няма да цъфне напролет,
само една вълна ще се разбие
преди да се роди
само една птица ще си отиде
преди да лети...
Виновни няма - а сега -
кой ще забрави убийството?!

събота, 16 януари 2010 г.

анкета- дали съм подвластен на алкохола?

Отговорете си сами:

Дали пия повече отпреди?

Дали пия по-често отпреди?

Дали съм започнал да консумирам по-силни алкохолни напитки?

Дали пия, за да се справя със стреса или за да избягам от проблемите?

Дали мой приятел или някой от семейството ми е изразил загриженост относно това колко пия?

Дали съм имал проблеми у дома, на работа или по време на път поради употребата на алкохол?

Дали изпитвам неудобство, когато другите се въздържат да пият алкохол?

Дали крия от другите количеството алкохол което консумирам?


Ако отговаряте положително на един или повече от тези въпроси, може да е необходимо да вземете мерки, за да поставите под контрол количеството алкохол, което употребявате...

за алкохола и духовните опасности

Не всеки, който пие редовно има проблем с алкохола и не всички, които имат проблем с алкохола пият редовно! Покрай празниците имах повод да се замисля - много хора, които не са алкохолици, са придобили навика да прекаляват с пиенето, без да го съзнават. Други употрябават алкохол от време навреме но изпиват повече от пет чаши наведнъж.
Ако решиш да пиеш алкохол - къде е границата? Как можеш да разбереш кога не трябва да пиеш още една чаша?
Въпреки че алкохолът може да е полезен в някои отношения, той съдържа силни съставки, които оказват влияние на работата на ума и тялото. Прекалената употреба на алкохол може да доведе до следните проблеми:

Прекаляването с алкохола замъглява преценката и човек говори извратени неща. Мой приятел, който редовно прекалява с пиенето след тежък махмурлук ми довери - Алкохолизмът не е просто болест на тялото, а болест, засягаща начина на мислене. Не мислиш за болката, която причинияваш на другите...

Прекалената употреба на алкохол премахва задръжките. Казано си е - "Виното и ширата отнемат разума". /цитирам Осия по памет/ Как? Под въздействието на алкохола мислите и желанията които обикновено потискаме, може да започнат да изглеждат по-приемливи или дори примамливи. Решимостта ни да се придържаме към онова, което е правилно, може да отслабне. Алкохолът може да подкопае моралните ни устои, което е пагубно в духовно отношение.

Моя близка приятелка преди Нова година се скара с мъжа си и ядосана отишла на заведение с приятелки. Вече била изпила няколко питиета, за да се успокои, когато един непознат дошъл при нея. След още няколко питиета приятелката ми си тръгнала с него и преспала без да му мисли за последствията. Само ще кажа,че впоследствие наистина много съжалява, че е извършила нещо, което не би си помислила да извърши, ако задръжките й не са били паднали под въздействието на алкохола.

Мисля си, че прекалената употреба на алкохол може да доведе до неконтролируем говор и действия. Ако човек пие прекалено много алкохол, може да се почувства като човек, който лежи насред морето, и като човек, който лежи на върха на мачта. Даже си мисля, че пияният човек може да се събуди и да види,че е бил бит без да се усети.
Като всяка злоупотреба и тази с алкохола може да навреди на физическото ни здраве. Има една пословица която казва, че алкохолът хапе като змия и пуска отрова като усойница. Самият живот ни дава достатъчно примери за това - алкохолът, приеман в големи количества, винаги се превръща в смъртоносна отрова, причинявайки огромни поражения и болести - рак, хепатит, цироза на черния дроб, панкреатит, ниска кръвна захар при диабет, фетален алкохолен синдром, удар или сърдечна недостатъчност---- списъкът може да се продължи! Чували сме за случаи на препиване, довели до кома или смърт. Но най-сериозните последствия от прекалената употреба на алкохол въобще не се споменават в медицинската литература...
Дори и човек да не се напие до безпаметност, неумерената употреба на алкохола крие духовни опасности.
В Библията ясно е казано - Горко на онези, които стават рано сутринта само за да търсят опияняващи питиета и които се бавят до късно вечерта и виното ги разпалва! Защо? Исаия обяснява последствията за духовността от неумереното пиене - На делата на Бога не обръщат внимание, не виждат делото на неговите ръце." Исаия 5:11,12

Е, как да обръщаш внимание на красотата на природата например, когато си фиркан до козирката и не можеш да уцелиш входа на кооперацията си?
Като изследвам Библията намирам невероятни находки. Възрастните жени също са предупредени да не бъдат поробени от много вино - Тит 2:3. Защо? Тъй като бавно и често несъзнателно - човек започва да пие алкохол повече и все по-често. След време може да се стигне дотам,че да се пита - Кога ще се събудя, та пак да търся вино? - Притчи, 23:35.
Когато човек фирка денонощно, преминава опасна граница и свършва като на сутринта не може да се съвземе от среднощния гуляй, ако не се налее с още едно питие.
Онези, които загиват в катастрофа след като са прекалили с алкохола биха могли да се радват на много по-различен живот, само ако са си били признали, че имат проблем с пиенето. Но понеже изглежда, че могат да пият много, без това да си личи, те са станали уверени, че имат контрол над всичко. След фаталният край става ясно че са разсъждавали погрешно. Преценката им е била замъглена от прекалената употреба на алкохол. Независимо дали са осъзнавали това, или не, мозъкът им, който е ръководел физическото, умственото и емоционалното им състояние не е можел да функционира правилно заради многото алкохол. Помним случая Стависки, нали? Колкото повече пие човек, толкова по-трудно е за ума му да прецени състоянието му.
Втората основна причина, поради която жертвите на войната на пътя поради алкохол губят правилната си преценка е непреодолимото им желание да продължат да пият. Това като цяло са хора, които винаги са отричали да имат проблем с алкохола. Въпреки, че за околните е очевидно че са подвластни на алкохола, тези алкохолни джигити са си казвали, че всичко е нормално. Имало ли е изход различен от фаталния? Разбира се. Да се постави алкохола на правилното му място!

музиката - настройва или разстройва?

Психиатърът: Добро утро. Какъв е проблемът?
Тийнейджър: О докторе, отчаян съм. Нуждая се от помощта ви. Чувам гласове!
Психиатърът: Кога чуваш гласовете?
Тийн.: През цялото време. Понякога нощем едва заспивам заради тях и те ме събуждат сутрин. Те са в колата, докато карам. Чувам ги в асансьора, при лекаря, докато пазарувам в магазина. Следдват ме дори, когато тичам сутрин.
Псих.: Какво казват тези гласове?
Тийн.: Понякога ми казват, че винаги ще ме обичат и че малко промяна ще ми дойде добре. Друг път малко ме плашат.
Псих.: Например?
Тийн.: Някои казват, че ще ме залюлеят, но не звучат много утешаващо!А понякога ми задават странни въпроси. Искат да знаят кой ще спаси душата ми. И ме питат какво искам, какво действително, какво всъщност искам.
Псих.: Казват ли ти да се нараниш?
Тийн.: Не обикновено - но ми казват да живея ла вида лока - луд живот. Говорят ми също за успокоителни.
Псих.: Е, мога да ти предпиша лекарство. Но много хора не могат да следват такъв драстичен курс на лечение.
Тийн.: Какво е то, докторе? Бих направил всичко!
Псих.: Трябва да изключиш всяко радио, сиди, уокмен и всеки източник на музика. Само тогава ще намериш тишина и мир от всичките гласове.
Тийн.: Какво! Може да съм луд, но не чак толкова! Бяга с викове от кабинета на психиатъра...

вторник, 24 ноември 2009 г.

за смъртта на релсите, любовта и у4илището за родители

.....Забранена любов с циганин

Въпреки трагедията не прилича и на римейк на Ромео и Жулиета. Защото Ромео не е ром, защото няма нищо аристократично, както няма нищо лично. Има само обичайна етническа мизерия заедно със задължителната липса на циганска перспектива.

блогинар - и Калин Руменов, нецензуриран, такъв, какъвто си го знаем ....

Колкото и да е колоритен изказът на Калин от в-к Новинар, нямаше да публикувам коментара му ако не виждах смисъл да го свържа с у4илището за родители. Защото се замислих за човешката трагедия на родителите - и на загиналото момиче и на пострадалото момче. Тези деца действително не са Ромео и Жулиета, и аналогът в тази посока е единствено и само възможен заради неразбирането от страна на родителите на света на младите хора. Да отхвърлиш света на детето си и да наложиш своя правилен възглед за живота - кой не е бил изкушен като родител?

Чета коментара на Калин и аха да повярвам, че е правилен. Само че, ако сега разговарям със съсипаните родители - сигурна съм, че имат решение - различно от стандартното. Различно от представата на Калин, който просто ни говори за общоприетото. Защото когато родителят решава със сърцето си - а не с разума, закостенял от онова - какво ще кажат хората.... наистина решава, това, което е най-доброто за детето му. Не знам дали биха прибрали бедния възлюбен на дъщеря си и биха му дали подходящо образование... Не знам дали биха се примирили дъщеря им да не стане икономист и да изживее любовта си - такава, каквато е, в реално време. Баба ми Ела, на която съм кръстена, казвала на майка ми - Не плачи, момиче, само гроб не се надсмива.!.. това е Калине. Не е дали човек се е родил българин или циганин, а дали е слушал сърцето си или общественото мнение....

вторник, 20 октомври 2009 г.

Но какво е училището за момчетата?

Трябва да признаем, че училището може да бъде опасно и враждебно място за онези, които не пасват на реда и изискванията на системата. Как постъпва обществото с децата, когато изостават по основните предмети? Или ги укротява с помощта на медикаменти, или ги принуждава да повтарят класа. Напоследък втората възможност все по-често е замествана от напускане на училище изобщо. И ако задържането на едно психологически незряло момче в първи или втори клас си има своите добри страни - защото му дава възможност да порасне без да изостане значително, то повтарянето на трети клас и след това - може да се окаже пагубно. Въз основа на богатия си личен опит като практик ви уверявам - единственото, което се постига при повтарянето на класа е детето да се чувства унизено и обезсърчено. Това го прави безразлично, непокорно, отчаяно или и трите заедно. Има и друга страна на нещата. Повтарящият ученик навлиза в пубертета година, две преди съучениците си и започва да прави поразии. Убедена съм, че принуждаването на слабите ученици да повтарят класа не е панацеята, която някои привърженици на крайните мерки ни обещават.
През годините съм срещала хиляди палавници, които са влудявали учителите си.
Всъщност поводът да напиша тези постинги е разговорът ми с моя дългогодишна приятелка, която ми разказа как затворили наскоро устата на нейният син - третокласник. Порази ме неразбирането на детската природа.. Впрочем - убедете се сами.

Синът на приятелката ми, който е в трети клас не можел да си държи устата затворена. Накрая учителката му, госпожа Д. написала името му на дъската и го предупредила, че ако получи още две забележки за говорене в час, ще си има големи неприятности. Момчето истински се стараело да пази тишина, но - имало нужда да сподели с някого мислите си. И ето, че се навело към свой съученик и му прошепнало нещо. И отново било застигнато от дългата ръка на закона. Госпоже Д след като отбелязала втората му забележка на дъската видимо забпочнала да предприема мерки. Без да каже нищо, тя отишла до бюрото си и започнала да изрязва нещо от картон. Синът на приятелката ми имал усещането, че ще бъде екзекутиран. Останалите деца с вълнение следели какво прави учителката. Скоро Иван /така се казва детето/ разбрал, какво му готви. Тя майсторяла нещо като маска, която да закрива устата му и да се увива около врата. Забола я отзад с карфица и го оставила с нея до междучасието. Момчето се почувствало обляно в позор. Направо си мислел, че ще умре. Докато седял пременен с това смехотворно приспособление, момичетата се кикотели а момчетата го сочили с пръст. Било ужасно..

Приятелката ми не упрекваше госпожа Д. за онова, което е сторила на сина й. Очевидно - каза ми тя - й е лазел по нервите и вече не е можела да го търпи.

Аз репликирах, че учителката очевидно не осъзнава на какво огромно унижение е подложила детето, и вероятно не преценява, че Иван не го е направил нарочно. За мен той е просто нетърпеливо хлапе, което не може да седи мирно и да си затваря устата. Посъветвах приятелката си да отиде в училището и да проведе сериозен разговор с госпожа Д.

Как да опазим емоционалният свят на момчетата?

"Момичетата се интересуват повече от училището. Те се справят по-добре. Момчетата - не. Темпото на обучение не съотвества на техните възможности. Начинът, по който се обучават, ги кара да се чувстват непълноценни, а ако надигнат глас ги пращат при директора."
Уилям Полък

Доколкото имам наблюдения върху момчетата - когато са на училище си мислят, че това е игра, в която те са прецаканите. Онова, в което се проявяват най-добре - двигателните, визуалните и пространствените умения, изблиците на енергия и жизнерадост - всичко това не буди особен ентусиазъм в госпожите в училище....
Всички деца - няма значение от кой пол са, са подложени от най-ранна възраст на едно по-сковано, шаблонизирано обучение, и това се приема особено тежко от момчетата.
На шестгодишна възраст те обикновено вече изостават в своето развитие с половин година от момичетата. Ето защо за повечето от тях е особено трудно да седят кротко, да си служат с химикал и лист и да се справят със социалният натиск, който училището внезапно стоварва върху тях. За прекалено много момчета обучението започва зле и те се чувстват тъпи и неспособни.
Веднъж сина ми - когато беше на двайсет години ми каза - "Помня как в първи клас седях на чина и си мислех - "Ако можеха да ми позволят да стана. Да можех само да се изправя!"

Убедена съм, че така се чувстват милиони малки деца В нашите момчета има мощен двигател без кормило за управление. Агонизират, ако им се наложи да изтърпят продължителни периоди на относително бездействие, ако им се забранява да вдигат шум, ако са в среда, където всеки е закован на мястото си. Копнеят да тичат, да скачат, да се боричкат, да се смеят, да се катерят, а училището просто не търпи такива неща. В четвърти клас, момчетата вече твърдят, че учителките харесват повече момичетата. И вероятно са прави.