Но какво е училището за момчетата?

Трябва да признаем, че училището може да бъде опасно и враждебно място за онези, които не пасват на реда и изискванията на системата. Как постъпва обществото с децата, когато изостават по основните предмети? Или ги укротява с помощта на медикаменти, или ги принуждава да повтарят класа. Напоследък втората възможност все по-често е замествана от напускане на училище изобщо. И ако задържането на едно психологически незряло момче в първи или втори клас си има своите добри страни - защото му дава възможност да порасне без да изостане значително, то повтарянето на трети клас и след това - може да се окаже пагубно. Въз основа на богатия си личен опит като практик ви уверявам - единственото, което се постига при повтарянето на класа е детето да се чувства унизено и обезсърчено. Това го прави безразлично, непокорно, отчаяно или и трите заедно. Има и друга страна на нещата. Повтарящият ученик навлиза в пубертета година, две преди съучениците си и започва да прави поразии. Убедена съм, че принуждаването на слабите ученици да повтарят класа не е панацеята, която някои привърженици на крайните мерки ни обещават.
През годините съм срещала хиляди палавници, които са влудявали учителите си.
Всъщност поводът да напиша тези постинги е разговорът ми с моя дългогодишна приятелка, която ми разказа как затворили наскоро устата на нейният син - третокласник. Порази ме неразбирането на детската природа.. Впрочем - убедете се сами.

Синът на приятелката ми, който е в трети клас не можел да си държи устата затворена. Накрая учителката му, госпожа Д. написала името му на дъската и го предупредила, че ако получи още две забележки за говорене в час, ще си има големи неприятности. Момчето истински се стараело да пази тишина, но - имало нужда да сподели с някого мислите си. И ето, че се навело към свой съученик и му прошепнало нещо. И отново било застигнато от дългата ръка на закона. Госпоже Д след като отбелязала втората му забележка на дъската видимо забпочнала да предприема мерки. Без да каже нищо, тя отишла до бюрото си и започнала да изрязва нещо от картон. Синът на приятелката ми имал усещането, че ще бъде екзекутиран. Останалите деца с вълнение следели какво прави учителката. Скоро Иван /така се казва детето/ разбрал, какво му готви. Тя майсторяла нещо като маска, която да закрива устата му и да се увива около врата. Забола я отзад с карфица и го оставила с нея до междучасието. Момчето се почувствало обляно в позор. Направо си мислел, че ще умре. Докато седял пременен с това смехотворно приспособление, момичетата се кикотели а момчетата го сочили с пръст. Било ужасно..

Приятелката ми не упрекваше госпожа Д. за онова, което е сторила на сина й. Очевидно - каза ми тя - й е лазел по нервите и вече не е можела да го търпи.

Аз репликирах, че учителката очевидно не осъзнава на какво огромно унижение е подложила детето, и вероятно не преценява, че Иван не го е направил нарочно. За мен той е просто нетърпеливо хлапе, което не може да седи мирно и да си затваря устата. Посъветвах приятелката си да отиде в училището и да проведе сериозен разговор с госпожа Д.

Как да опазим емоционалният свят на момчетата?

"Момичетата се интересуват повече от училището. Те се справят по-добре. Момчетата - не. Темпото на обучение не съотвества на техните възможности. Начинът, по който се обучават, ги кара да се чувстват непълноценни, а ако надигнат глас ги пращат при директора."
Уилям Полък

Доколкото имам наблюдения върху момчетата - когато са на училище си мислят, че това е игра, в която те са прецаканите. Онова, в което се проявяват най-добре - двигателните, визуалните и пространствените умения, изблиците на енергия и жизнерадост - всичко това не буди особен ентусиазъм в госпожите в училище....
Всички деца - няма значение от кой пол са, са подложени от най-ранна възраст на едно по-сковано, шаблонизирано обучение, и това се приема особено тежко от момчетата.
На шестгодишна възраст те обикновено вече изостават в своето развитие с половин година от момичетата. Ето защо за повечето от тях е особено трудно да седят кротко, да си служат с химикал и лист и да се справят със социалният натиск, който училището внезапно стоварва върху тях. За прекалено много момчета обучението започва зле и те се чувстват тъпи и неспособни.
Веднъж сина ми - когато беше на двайсет години ми каза - "Помня как в първи клас седях на чина и си мислех - "Ако можеха да ми позволят да стана. Да можех само да се изправя!"

Убедена съм, че така се чувстват милиони малки деца В нашите момчета има мощен двигател без кормило за управление. Агонизират, ако им се наложи да изтърпят продължителни периоди на относително бездействие, ако им се забранява да вдигат шум, ако са в среда, където всеки е закован на мястото си. Копнеят да тичат, да скачат, да се боричкат, да се смеят, да се катерят, а училището просто не търпи такива неща. В четвърти клас, момчетата вече твърдят, че учителките харесват повече момичетата. И вероятно са прави.