"Момичетата се интересуват повече от училището. Те се справят по-добре. Момчетата - не. Темпото на обучение не съотвества на техните възможности. Начинът, по който се обучават, ги кара да се чувстват непълноценни, а ако надигнат глас ги пращат при директора."
Уилям Полък
Доколкото имам наблюдения върху момчетата - когато са на училище си мислят, че това е игра, в която те са прецаканите. Онова, в което се проявяват най-добре - двигателните, визуалните и пространствените умения, изблиците на енергия и жизнерадост - всичко това не буди особен ентусиазъм в госпожите в училище....
Всички деца - няма значение от кой пол са, са подложени от най-ранна възраст на едно по-сковано, шаблонизирано обучение, и това се приема особено тежко от момчетата.
На шестгодишна възраст те обикновено вече изостават в своето развитие с половин година от момичетата. Ето защо за повечето от тях е особено трудно да седят кротко, да си служат с химикал и лист и да се справят със социалният натиск, който училището внезапно стоварва върху тях. За прекалено много момчета обучението започва зле и те се чувстват тъпи и неспособни.
Веднъж сина ми - когато беше на двайсет години ми каза - "Помня как в първи клас седях на чина и си мислех - "Ако можеха да ми позволят да стана. Да можех само да се изправя!"
Убедена съм, че така се чувстват милиони малки деца В нашите момчета има мощен двигател без кормило за управление. Агонизират, ако им се наложи да изтърпят продължителни периоди на относително бездействие, ако им се забранява да вдигат шум, ако са в среда, където всеки е закован на мястото си. Копнеят да тичат, да скачат, да се боричкат, да се смеят, да се катерят, а училището просто не търпи такива неща. В четвърти клас, момчетата вече твърдят, че учителките харесват повече момичетата. И вероятно са прави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар