Психиатърът: Добро утро. Какъв е проблемът?
Тийнейджър: О докторе, отчаян съм. Нуждая се от помощта ви. Чувам гласове!
Психиатърът: Кога чуваш гласовете?
Тийн.: През цялото време. Понякога нощем едва заспивам заради тях и те ме събуждат сутрин. Те са в колата, докато карам. Чувам ги в асансьора, при лекаря, докато пазарувам в магазина. Следдват ме дори, когато тичам сутрин.
Псих.: Какво казват тези гласове?
Тийн.: Понякога ми казват, че винаги ще ме обичат и че малко промяна ще ми дойде добре. Друг път малко ме плашат.
Псих.: Например?
Тийн.: Някои казват, че ще ме залюлеят, но не звучат много утешаващо!А понякога ми задават странни въпроси. Искат да знаят кой ще спаси душата ми. И ме питат какво искам, какво действително, какво всъщност искам.
Псих.: Казват ли ти да се нараниш?
Тийн.: Не обикновено - но ми казват да живея ла вида лока - луд живот. Говорят ми също за успокоителни.
Псих.: Е, мога да ти предпиша лекарство. Но много хора не могат да следват такъв драстичен курс на лечение.
Тийн.: Какво е то, докторе? Бих направил всичко!
Псих.: Трябва да изключиш всяко радио, сиди, уокмен и всеки източник на музика. Само тогава ще намериш тишина и мир от всичките гласове.
Тийн.: Какво! Може да съм луд, но не чак толкова! Бяга с викове от кабинета на психиатъра...
Няма коментари:
Публикуване на коментар