доверието между родители и деца

Доверието?! Хората са взаимозависими едни от други и обикновено единият е в по-неизгодна позиция и предпочита да вярва на по-силният, за да се справи със страха, че може да бъде наказан или изоставен.
Човешко е и да се ласкаеш от доверието на другия, когато се чувстваш достатъчно силен...
Между родителите и децата съществува двустранна зависимост. Детето, особено преди да се превърне в самостоятелна личност, се уповава на родителската любов като единствена гаранция за сигурност в големият непознат свят. Да бъде обичано, това за него означава да е закриляно и в безопасност. Децата са изключително изобретателни в желанието си да предизвикат родителското одобрение.
През пубертета любовта на семейството е убежище за младежа и девойката, втурнали се да опознават света, залутани в противоречиви мисли и силни емоции. Порасналите синове и дъщери, здраво стъпили на пътя на живота, в трудни моменти отново търсят родителски съвет и подкрепа за всяко важно решение... В този смисъл доверието към майката и бащата може да се сравни с вярата в Небесният Отец, защото основен аргумент е всеопрощаващата любов на родителя. Както Бог обича децата си, независимо от грешките им, така и родителят приема детето си въпреки неговите недостатъци. В това се проявява другият аспект на доверието между родители и деца. Нали родителите са простосмъртни хора... С придобиването на житейски опит детето започва да разбира, че на родителите му нищо човешко не им е чуждо.
Рухват ореолите и безусловната вяра в най-добрият случай се превръща в доверие, заслужено с грижи, разбиране и любов и породено от синовната обич и признателност. Но много често слизането от пиедестала от родителя предизвиква само разочарование. Оказва се, че родителите не са съвършени и често - вместо да им простят, децата демонстрират нихилизъм и противостоене, понякога достигащи до агресия.
А когато Бог ги смирява по принудителен начин - показват на цял свят какви рога са им поникнали... Още не дочакали оформянето и създаването на своята самостоятелна личност, се впускат в шеметни изпълнения - най-често с негативни последствия.
Звучи малко парадоксално, но именно авторитарните родители, тези, които се стремят да бъдат съвършени в детските очи - особено в семейства, в които майката извайва образа на светицата - жертва, а бащата - на насилник, развейпрах, но човека с парите в къщи; най-болезнено се сгромолясват от върха на тяхната непогрешимост?! и берат горчивите плодове на "съвършеното?!" възпитание - плащане на индулгенции за злоупотребата с детското доверие, във вид на скъпи вещи.

Не бива да се забравя, че децата от раждането си са личности. Нямаме право да ги лъжем. Рано или късно те ще проумеят измамата и след това ни го връщат тъпкано. Всъщност отношението ни към истината е мярата, доколко ние самите имаме доверие на нашите наследници... Истината е най-доброто средство за възпитание. Важно е детето да живее реално с проблемите и радостите на семейството, да се ползва с доверие, за да може да се изявява и реализира, като знае, че винаги може да разчита на родителското одобрение и любов.