а когато няма уважение в къщи?

В у4илище за родители получих следното съобщение, копирам без изменения:

Ела, трудно ми е да призная, но не изпитвам особено уважение към съпруга си. Не е успял в почти нищо и няма водеща роля в семейството. У дома, пред сина ни се опитвам да прикрия отношението си към него, но ми е много трудно. Какво да направя като не виждам причина да го обичам и да му се възхищавам?

Моят отговор: Знаеш какво ще ти отговоря. Държиш ключа към взаимоотношението син-баща. Ако го уважаваш като мъж, той ще е склонен да се възхищава на мъжкото поведение и ще му подражава. Ако го смяташ за глупав и за неудачник, твоето отношение към него ще се пренесе непосредствено върху поведението на сина ти.

В семейството на моя близка се случваше точно това. Запомнила съм много ясно как на вечеря семейството седеше около масата. Двете й момчета се спотайваха и мълчаха, докато близката ми нападаше с упреци баща им.
- Погледнете го! - казваше с презрение тя - вижте го как се е свил. Пълен неудачник. Няма смелост да си потърси по-добра работа и да печели повече пари. Загубен човек.
Мъжът й забождаше поглед в чинията и никога не отговаряше. Беше дребен държавен служител в социалните служби, завършил педагогика. Близката ми нито веднъж не го похвали за честността му и упоритостта му, нито изтъкна факта, че работи толкова много, че работи със социално слаби, най-вече роми... Непрекъснато наблягаше на слабостите му и създаваше у синовете си представата за мекушав човек, смачкан от живота, неспособен да упражнява какъвто и да било контрол.
Фактът, че мъжът й никога не отвръщаше на безкрайните упреци на близката ми, само потвърждаваше думите й. Отношенията между двамата не можеха да убедят децата им, че могат да намерят щастие в брака или че жените също са хора. Сега и двамата и синове, прехвърлили 50-те са все още несемейни и живеят с майка си. Бащата се беше споминал малко след голямата виденова криза... Сигурна съм, че образът на този съсипан, обруган и изтерзан баща уби у тях желанието самите те да станат съпрузи и бащи.

Очевидно е, че близката ми нанесе сериозни поражения върху авторитета на баща им, така че момчетата и не пожелаха да последват примера му. Толкова е голямо влиянието на жената в семейството. В известен смисъл тя може да се сравни с арбитър между синовете си и техният баща може да спомогне за създаването на връзката баща-син, но е способна да я разруши непоправимо и завинаги. Особено момчетата се раждат с нуждата да бъдат като татко, но ако дъртият се окаже пълен провал и идиот и в къщи едва го търпят - те непременно ще си потърсят други модели за подражание.