Според мен целта на правилното възпитание в никакъв случай не е да създадем съвършени деца. Даже и да се изнамери някаква превъзходна система, която никой досега не е познавал, децата ни ще си бъдат деца. Понякога ще бъдат глупави, разрушителни, мързеливи, себични и, разбира се - непочтителни. Такава е човешката природа. Ние, възрастните срещаме същите проблеми. Още повече, когато става дума за тийнейджърите - точно така и трябва да бъде. Не можем да си въобразяваме, че ще създадем някакви съвършени биороботи, седящи със скръстени ръце и произвеждащи патриотични, забележителни мисли! Дори и да имаме възможност не би било проява на мъдрост да се опитваме.
Целта на възпитанието, така както го виждам аз е да вземем суровият материал, с който децата ни се раждат на тази земя, и след това постепенно да го моделираме в зрели, отговорни и вярващи хора. Това е един 20 годишен процес, в който има напредък, спънки, успехи и провали. Когато детето ни навлезе в 13 тата си година, ние се ужасяваме че не е усвоило нищо от онова, на което сме го учили - маниери, вежливост, доброта и стил. Но опитът ми ме научи, че после - зрелостта започва да надделява и малките кълнчета на възпитанието започват постепенно да израстват. Това е едно от най-богатите преживявания в живота - да наблюдаваш развитието на едно бебе, превърнало се във възрастен, развитие обхващащо две динамични десетилетия...
За всички, които имат смелостта и упорството да бъдат родители - изгледайте отново филма "Походът на императорите" - вдъхновяващо е. Щом пингвините могат да се справят с предизвикателствата на съществуването, верни на същността си - колко повече би трябвало да се справим ние - подкрепяни от Божията милост и справедливост...
Няма коментари:
Публикуване на коментар