И така, какво трябва да каже една майка на своя тринайсетгодишен син по този въпрос?
Първо, ако е възможно този разговор трябва да бъде проведен от таткото. Ако няма татко, вуйчото или друг доверен мъж, на който може да се разчита на добрият тон, и разумното отношение. Ако все пак - няма такъв, майката трябва да направи усилие и да говори със сина си.
Моят съвет е да не се разговаря по темата, след като детето е навлязло в пубертета, когато само ще бъде притеснено и ще бъде накарано да се чувства неудобно. Но на 12-13 години е подходящо да се поговори примерно така:
... - Тони, когато вуйчо ти беше момче /или някой друг близък, познат/ толкова се е притеснявал от мастурбацията. Страхувал се е защото бил слушал какви ли не небивалици: че ще остане импотентен, ще ослепее и т.н. и т.н. Казвам ти това, ако изпиташ такава нужда, когато влезеш в пубертета, да не се тревожиш прекалено много. Надявам се да не изпитваш, но ако се случи - да знаеш че човек не се разболява от мастурбиране нито отношенията му с Бога зависят кой знае колко от това.
Вярвам, че това е проява на съчувствие, и благоразумие и не мисля, че е компромис с нравствените възгледи. Поради силната обич, която родителят изпитва към детето си е длъжен да свали тежкото бреме на вината, което може да погуби психиката на по - чувствителните момчета в пубертета. Тази разумна вяра, може и да бъде основната причина, никога детето да не изпита нужда да се разбунтува срещу родителският авторитет, камо ли да стигне до отричане от Бога...
Няма коментари:
Публикуване на коментар