Много юноши по света са преживели усещането на нещо плашещо вътре в себе си - нещо, което не разбират и което ги обърква неимоверно много и ги изпълва с хиляди съмнения. Често тези деца много рано осъзнават, че са "различни" от другите момчета. Лесно се разплакват, не са особено атлетични, имат творчески наклонности и не обичат да се боричкат като повечето си приятели. Някои предпочитат да общуват с момичета, случва се да вървят, да говорят, да се обличат и дори да мислят като жени. Това, естествено, предизвиква присмех и отвращение у войнствените момчета, които безмилостно ги дразнят, наричат ги педали и гейове, обратни. Родителите, дори когато забелязват проблема, нямат никаква представа как да помогнат на детето си. Когато в първите години на тийнейджърите хормоните нахлуят в организма на момчето, то е застрашено от тежка криза, свързана с объркването на половата му принадлежност. Това обяснява защо дори момчета с нормална хетеросексуална ориентация се страхуват по някакъв начин да не станат обратни.
За децата, които израстват в традиционни семейства този проблем има изключително болезнено измерение. Сексуалните помисли и усещания предизвикват огромно чувство за вина, съпроводено от тайни страхове за наказание. Детето смята, че е отвратително същество, защото се опитва да се види с очите на родителите си, които откровено осъждат подобно поведение. Стига се до самопрезрение. Дори възбудата от съзерцаването на собственото тяло - класически пример за нарцисизъм, характерен за пубертета, който естествено помага да се задоволи нуждата от половото самоопределяне, внася горчивина и смут в душата на тези деца. Те си представят как трябва да се научат да контролират чудовището вътре в себе си или да бъдат низвергнати от най-близките си....
Горките деца! Отчаяно се нуждаят от помощта на специалист, но вероятността да я получат е толкова малка! Родителите в повечето случаи изобщо не знаят за тайните им мъки, духовни водачи /камо ли религиозен изповедник/ липсват, приятелите - ако въобще се стигне до споделяне с някого - най-много да му кажат, че това ще отмине. Но в повечето случаи това не става така. Състоянието на раздвоеност и липса на полова идентификация може да се определи като предхомосексуалност и ако детето или цялото му семейство не потърсят подкрепата на някой, който знае как да помогне, има голяма вероятност хомосексуалните усещания да продължат и да се превърнат в начин на живот.
Състоянието на предхомосексуалност е смущение, както и модерните психиатри да го отричат, защото върху тях се оказва неимоверен натиск от страна на хомосексуалисти и лезбийки, / а сред тях има и психиатри/, все с цел да бъде обявена хомосексуалността за нормална. Това е спор, който се води от години. Да не се диагностицира като заболяване, каквото според твърдото ми убеждение е, е заслуга на финансирането от страна на заинтересовани страни и лобита от хомосекуалисти и лезбийки в политическите, финансовите и светските среди.
Професионалистите психиатри и психолози, които се опитват да се противопоставят на подобно политическо скрояване и тълкуване и искат да помогнат на застрашените деца да променят болезненото си състояние, са подложени на непрекъснат тормоз и на обвинения в професионална некомпетентност от "модерните" глашатаи на хомосексуализма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар