- родителският авторитет - издирва се...

Имало едно време едни патриархални времена. Хората си живеели в една провинция наречена България, като в криворазбраната цивилизация. В онези времена било естествено родителският авторитет да се издига като защитна стена срещу проявите на злото в онова, което наричали Европата. Всяко нещо, което се смятало за непочтено и неморално, просто се възпирало и не се допускало да премине от вътрешната страна на оградата. За щастие обществото подпомагало усилията на родителите. Животът бил така организиран, че децата били държани в строгост и ограничения. Цензурата не позволявала на медиите да прекаляват, в училищата се поддържала строга дисциплина, нарушенията били съобщавани на родителите, надзиратели следяли учениците да не бягат от часовете, възпитателки бдяли да се запази девствеността на младите момичета, на малолетни не се продавал алкохол, а за дрога даже не били чували... Е имало някалко изключения, като описаните перипетии с Френчето в гореспоменатата криворазбрана цивилизация, както и с един мамин Николчо, от маминото детенце, но те били по-скоро за назидание на другите, нарицателни - не правете като тях, да не станете за смях, отколкото, масово явление... Възрастните извън семейството смятали за свой граждански дълг да помагат за предпазването на децата от всичко, което би могло да им навреди физически, емоционално и духовно. Повечето хора в населените места се познавали и им било по - лесно да се намесват и да съдействат на родителите със застрашени деца. Подобна подкрепа, разбира се, не винаги била ефикасна - знаем, случая с небезизвестният Николчо, но като цяло живота в обществото давал добри резултати...