Кой от нас има право да съди?

Прочетохте ли това?!
„31-годишен мъж от Благоевград е намерен мъртъв този следобед в района на Ловния дом, съобщиха от полицията. Тялото на благоевградчанина Р. Симеонов е било забелязано от случайни минувачи.
При извършения оглед не са намерени следи от насилие. Трупът е транспортиран за съдебномедицинска експертиза в благоевградската болница. Една от вероятните причини за смъртта на мъжа е свръхдоза.”
Почина Радостин!
Може би цялата радост от живота в най-прекрасната човешка възраст за него остана само в името му! Герой от филма „Пропуснат живот” , Радостин пропусна своя живот, своята голяма любов, своето семейство, своите деца, своите приятели, пропусна и света на тези, които от неговите пари за хероин и парите на останалите като него, имат супер коли, вили, хотели на морето и не само в България, имат медии, имат държави.... „Д-р Любенова, аз вече съм добре, взимам метадон, работя...” Гледам го и си мисля: „Дали ме вижда? Как разбра, че сам аз? Защото очите му блуждаят някъде в друго пространство през мен, дърветата на улицата и преминаващите –забързани, загрижени и безразлични към чуждото страдание.” В затвора им е мястото – така казват .....няма значение вече за Радостин кой и защо притиска обществото с омраза към зависимите. Те съзнават всичко, могат да се контролират, ето защо – затвор за кражбите на старо желязо, телефони, пари. Зависимите са независими според нашите закони и някои лекари, които свидетелстват за това с подписите и дипломите си. Зависимите у нас са независими и виновни. Лицата с имена на животни, човешки органи, агресивни определения имат заболявания, страдания и за тях има милост дори в правосъдието.
Защо ли има определение за зависимост и то медицинско, след като от него никой не се интересува.
Виновни са болните, здравите са невинни. И това след 2 000 години след Христа. Днес нито един Юда няма да се обеси. И защо да го прави, когато в обществото има толкова беззащитни, които могат да го заместят.
Сбогом Радостине! В такива моменти се чувствам виновна, че съм лекар. Виновна пред теб, пред другите, които си отидоха по-рано от света, пред твоята майка и всички майки, които без време изпращат децата си. Няма справедливост в света, но все пак ми се иска да не позволяваме поне здравите деца да не се разболяват насила или поради детската си и младежка наивност и любопитство и преди всичко заради алчността и бездуховността на съвременното българско общество.
Бог да прости Радостин!