вторник, 15 септември 2009 г.

Една мисъл на Джон Паркър, преписвала съм я дълго в десетките си тефтери

в памет на обществото на мъртвите поети.

Можем да отгледаме пълноценни момчета в нашето наситено със стрес съвремие! Как? Като проявяваме благоразумие, находчивост и бдителност. Да ограничим достъпа на децата си до сцени на насилие, да ги посрещаме, когато се връщат от училище, да им помагаме с домашните, да ги разпитваме как е минал денят им, да ги оставяме да си поплачат, ако имат нужда от това, да ги подкрепяме в трудностите, да ги насърчаваме да виждат различните възможности, ако в дома си държим огнестрелно оръжие да ги научим как да си служат безопасно с него, /но да го прибираме внимателно!/, да награждаваме доброто им поведение, да ги принуждаваме да понасят последствията от недопустимото си държание, да поставяме пред тях изпълними изисквания, да изразяваме очакванията си да постъпват почтено, да разговаряме с учителите им и да даряваме момчетата с прегръдка /не само момичетата!/, при всяка възможност. Не бива да искаме от синовете си да бъдат истински мъже, когато са все още малки момчета. Но сме длъжни да им покажем какво означава да си истински мъж, като съхраним онова, което обществото ни изглежда отдавна е загубило - способността да се владее. Този безценен дар не е висша математика, а просто умението да бъдем добри родители!

Няма коментари:

Публикуване на коментар