Да кажем, че децата имат вътрешна любов към учението е все едно да кажем, че децата имат вътрешна любов към готвенето. Някои имат - някои не. Оставени на самите себе си, голям процент от дечурлигата ще отидат на компютърен клуб, ще се пошматкат в парка, ще се сбият, ще закачат момичетата или ще пийнат по една бира. С малки видоизменения - това биха сторили и 90 % от нас - възрастните!
Това наблюдение е факт! Повечето от съвременните ученици не биха вложили нито едно излишно усилие, което да е в повече от изискваното, и в продължение на стотици години този факт е обърквал учителите. Затова нашите училища трябва да имат съответната структура и дисциплина, изискваща от учениците нужното поведение. Това е наложително не само по академични причини, но и защото една от целите на образованието е да подготви младите хора за живота им по-нататък.
За да преживееш като възрастен в нашия свят, в това общество, трябва да знаеш как да работиш, как да разпределяш времето си, как да се оправяш с другите, как да не оставяш задачата, докато не я довършиш, и разбира се, как да се подчиняваш на закона. Накратко, за да се справиш с изискванията на съвременния живот, са нужни голяма доза самодисциплина и самоконтрол. Може би, един от най- големите подаръци, които любящият учител може да даде на едно незряло дете, е да му помогне да научи, че трябва да седи, когато му се тича, да вдига ръка, когато му се бърбори, да бъде внимателен към съседа си, да стои мирно, без да дразни детето пред себе си, и да си пише упражненията, когато му се играе футбол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар