петък, 7 август 2009 г.

моите 5 опорни точки на възпитанието -2

2. Често най-добрата възможност за общуване се появява след наказателно действие.
Може да звучи прекалено - но нищо не е сближавало така мен като родител и децата ми, както решителната ми победа след като съм била дръзко предизвикана. Общуването е изключително важно, особено когато детето само помоли за това, осъзнавайки напълно, че е заслужило онова, което си е получило. Когато като родители демонстрираме своят авторитет, ние изграждаме у детето си уважение към себе си повече от всеки друг път и често получаваме изказ на неговата привързаност, след като сълзите са пресъхнали.
Като родител не се плаша от конфронтациите и не ги избягвам. Приемам ги като важни събития, защото ми дават възможност да споделя устно или не - онова, което не бих казала в други условия. Не става въпрос за използване на прекомерни наказания, при такива сблъсъци. Напротив - мисля, че и по-малкото обезпокояване на децата би свършило работа в дългият процес на смекчаването на бунтовният им дух. Но наказанието трябва да е достатъчно, за да предизвика истински и искрени сълзи на разкаяние.

След подобни емоционални продухвания обикновено децата ми са се сгушвали на гърдите ми и винаги са били приети с разтворени, любящи и топли ръце. В такива моменти сме можели да поговорим от сърце. Обяснявала съм защо е било нужно наказанието и как трябва да се избягват бъдещите трудности.

Няма коментари:

Публикуване на коментар