петък, 14 август 2009 г.

за мастурбацията - маниакалност?!

Според мен по сериозни са емоционалните последствия от мастурбацията, свързани с обстоятелствата, които пораждат безпокойство.

1. свързването й с потиснато чувство за вина, от което човек не може да се отърве.
Вината е в състояние да причини значителни психически и духовни вреди. В по религиозни семейства децата могат да стигнат и до идеята, че Бог ги осъжда за това, което правят и че не ги обича. Да не говорим за праведните им родители, които лицемерно са осъдили това отвратително нещо. Но дори и да се потискат седмица две или няколко месеца - крайният резултат е, че под въздействието на натрупалите се хормони, всеки миг в тялото оттеква сексуалното желание. В миг на слабост се случва отново. Убедена съм, че когато в семейство на вярващи хора тийнейджъри се отричат от вярата в Бога в дъното стои и невъзможността да му угодят по този въпрос.

2. Второто обстоятелство, при което мастурбацията може да се окаже вредна, е когато стане маниакална. А вероятността за това е много по-голяма, когато човек възприема подобно действие като "забранен плод". Смятам, че най-добрият начин да предотвратим подобно обсебване е ние, родителите, да не го порицаваме, и да не му отдаваме прекалено значение. Каквото и да правим, не си в състояние да попречим на детето си да мастурбира. Това е факт, безспорен. Само ще го накараме да мине в нелегалност. За тази болест - лек няма. Не помага нито студеният душ, нито физическите упражнения, нито предупрежденията и заплахите. Опитите да се потисне това желание са битка, предварително обречена на провал - по-добре изобщо да не я започваме!

3. Третата причина за безпокойство е свързана с пристрастяването на тийнейджърите към порнографски материали. Мръстотиите, до които имат достъп днес момчетата, могат да ги обсебят и да ги владеят до края на живота им. Като родители, трябва да се намесим, ако имаме доказателства, че синът ни или дъщеря ни са се устремили надолу по този добре утъпкан път. /Това е проблем, който ще разгледам отделно, по -внимателно/.

4. Четвъртият повод за безпокойство при мастурбацията не се отнася до децата а до нас - възрастните. Този нави е в състояние да ни следва и в брака, като заместител на здравите сексуални отношения между двама съпрузи. Това има предвид апостол Павел, когато предупреждава да не се лишаваме един друг в брака.

Що се отнася до духовните последици от мастурбацията - ще трябва да оставя на богословите да дадат по-определен отговор. за мен е интересно все пак, че Писанието не разглежда този въпрос, като изключим едно споменаване в Старият завет във връзка с човек на име Онан. Той прекъсвал половия контакт с жената на брат си и оставял семенната течност да се излее на земята, "за да не въздигне потомство на брат си" /Бит. 38:8-9/
Въпреки, че този стих може да бъде приведен като доказателство, че Бог е против мастурбацията, контекстът според мен, не подкрепя подобно тълкуване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар