Комунистите си представяха, че прогресът в науката и техниката означава стеснение на територията на духа - вярата. Като заклети атеисти те тръбяха, че науката се развива за сметка на вярата в Бога. С други думи, опитваха се да представят, че науката води към безверие, че колкото повече се развива науката, толкова повече ставаме безбожни. Защитниците на атеизма в училище, залагат на светският му характер като на светиня, подковани от диалектическият материализъм, който твърди че с усъвършенстването на науката вярата ще изчезне. Какво невежество! Та нали най-великите представители на науката са били и са дълбоко вярващи хора! Ще спомена само няколко имена от плеядата великани, на които човечесвото дължи своя прогрес, които смирено благоговеят пред образа и делото на Христа: Пастьор, Коперник, Кеплер, Нютон, Франклин, Микеланджело, Лайбниц, Лавоазие, Емерсон, Вагнер, Фламарион, Макс Планк, Иван Павлов, Миликан и много, много други... Великият учен Айнщайн казва: "Блестящият образ на Назарянина ми е направил могъщо впечатление. Никой не може да отрече факта, че Иисус е живял и че думите Му свидетелстват за истината."
Ще завърша с два реторични въпроса - Може ли изобщо да има нравствени ценности без висшестоящ авторитет /Бога/? Какво става с морала в науката, който е от съдбоносно значение за оцеляването на човечеството изобщо?
Няма коментари:
Публикуване на коментар