Не съществува независимо финансово решение. Парите никога няма да ни стигнат за всичко, което искаме да купим или да направим. Дори милиардерите не харчат без ограничения. Ето защо всеки разход е обвързан с всичко останало, което искаме и от което се нуждаем. Нещата са взаимнозависими. Това означава, че онези, които не могат да устоят и харчат парите си за всевъзможни боклуци, се ограничават в други свои по-значителни нужди и интереси.
Между другото съпрузите често се карат за това, как харчат парите си. Защо? Защото имат различия в ценностите и често не са единни по въпроса какво е нужно и какво - не. Баща ми и майка ми са типичен пример в това отношение. Ако татко похарчеше някаква сума за марково уиски или за поддръжката на колата - оправдаваше разхода с твърдението, че тези неща му доставят удоволствие. Но когато майка ми купеше за същата сума несполучлив миксер или тостер - това беше прахосване на средства. Фактът, че за нея пазаруването беше удоволствие, каквото за него беше събирането с приятели или шофирането, беше без значение. Техните гледни точки просто не съвпадаха.
Този принцип цели да се постигне разбирането, че разточителството в едно нещо, неизбежно ще доведе до ограничения в друго. Когато взимаме финансови решения трябва да сме в състояние да виждаме цялостната картина на нещата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар