Спомням си, че веднъж синът ми като беше малък, се беше разиграл във всекидневната и беше паднал върху ниската масичка и беше счупил много скъпи китайски чаши и някакви други дреболии, които баба му си беше наредила там. Тъй като беше много малък, по скоро се уплаших че може да се е наранил а и като видях че е потресен от случилото се, само взех парче от порцелана и лекичко се боцнах по пръстта. Наболата кръв го просълзи. Доближих неговото пръстче без да го притискам и му казах - може да боли! Дълго време след това, когато сме ходили на гости на свекърва ми той си играеше твърде кротко в сравнение с буйните му игри у дома.
Случвало ни се е да си загуби колелото /т.е. да му откраднат колелото докато се е заблял с приятелчета/ и да остави на терасата на дъжда скъп джиесем. Таксувала съм това като действия на детинската безотговорност и съм наказвала според конкретната си преценка на обстоятелствата. За колелото - дълго време беше оставен без закупуване на второ такова, като му беше разяснено защо, а за джиесема - тъй като вече беше по - голям и по-зрял беше наказан да работи /да прави преводи - технически английски/, за да заплати поправката.
Все пак тези примери не представляват директно предизвикателство към авторитета ми. Те не са произтекли от волево надменно непослушание и затова не е било необходимо да завършват със сериозно наказание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар