сряда, 26 август 2009 г.

не бъдете като тях да не станете за смях

Ето на какво попаднах докато се подготвях за поредният пост в серията за парите и тийнейджърите - откъс от книгата "Татко си дойде" на Грег Джонсън и Майк Йорки. Това са чудесни примери как не трябва да постъпваме, за да изградим добри взаимоотношения с децата си. Те, разбира се, са написани на шега, но мисля, че смисъла е ясен.

1. Бъдете за децата си жив банкомат, когато отиват на дискотека или в интернет-клуба.

2. Гледайте мача на седмицата, докато играете с тях на "Не се сърди човече" или "Монополи".

3. Четете си вестника, докато им помагате да си напишат домашното по математика.

4. Идете на гимназиалното футболно игрище да упражнявате къси и дълги пасове и накарайте сина си да ви подава топката.

5. Предложете им да подремнат с вас в слънчевия неделен следобед.

6. Закарайте ги на среща на класа и си четете списания в колата, докато класната им играе с тях на пейнтбол.

7. В събота ги заведете в службата си и им дайте да рисуват, докато вие работите.

без коментар

1 коментар:

  1. 1. cefulesteven - Бъди: а какъв си? И много възрастни, ...
    23.08 11:29
    Бъди: а какъв си? И много възрастни, повечето даже не са намерили здравословната идентификация, лутат се, живеят в чуждите очи, в социалните си назначения, в килията, която им е отредила по-силната от тях, среда.
    Това ли съм, което съм?
    Въпрос, който отдавна престанахме да си задаваме.
    В опит да бъдеш себе си, а аз в един блог опитах, да бъда себе си, докрай, без да съм го правил за сметка на някого, толкова демони предизвиках, толкова атаки, че съмнявам се, че някой, ако притежава миролюбието и любовта, може да бъде себе си, точно днес, точно сега.
    Големите планове нямат нужда от много личности, имат нужда от биологичен материал, послушен консуматор и добър работник. Не можеш да владееш всеки каприз, а да имаш Его, днес е каприз. Опиташ ли се да бъдеш по-себе си, отколкото ти разрешават агресивните нагласи и без да си извършил престъпление си осъден като престъпник. Твърде агресивно е отношението днес. Мога да кажа само, че и възрастните сме тийнейджъри.
    цитирай
    Изтрий
    2. hikari - така е Стефане!
    23.08 11:39
    Не може да даде мир този, който го няма в себе си.
    в един постинг бяха писала че нямам мир за България, докато децата й са принудени да напускат страната си за да потърсят смисъла на съществуването си навън. защото когато говорим за липса на държава , за държава абдикирала от социалните си функции - всъщност говорим за анархо-фашизъм. ситуацията с държавата изпълва с нихилизъм не само младите хора, които търсят късмета си навън. Да, имаме ново правителство и добре е да се напомни, че държавата има дълг към здравеопазването, образованието, културата, спорта за да оздравее нацията. Моралът западна именно поради разпада на социалните функции на държавата като буфер в пазарната икономика за тези ресори. след като държавата не изпълнява функциите си то тя е бутафория, не мислиш ли?
    цитирай
    Редактирай | Изтрий
    3. hikari - кристалната вяра
    23.08 12:06
    Сега съм тук
    и изобщо не е трудно -
    да бъда това, което виждам,
    защото вярвам на сърцето си.
    И то е много повече
    от думите...
    Но аз трябва да давам своя принос.
    Като се връщам назад -
    най-трудно от всичко
    е да рискуваш цялото си същество
    да загубиш пътя си,
    за да се преоткриеш.
    Нужна е кристалната вяра.
    цитирай

    ОтговорИзтриване